КАЗУИСТИКА

ПЛУВЕЦЪТ На Тил Линдеман ... плувецът се разтваря, сякаш във водата, макар че неусетно, наранява ù покоя; а тялото му яко, с обнажените линии познати, ù свойта странна красота явява, стройни форми; вътре – в широката нейна и няма утроба; плувецът се носи нататък – във пътя на рибите, гòрките нощни звезди, в блясък оголени; със сол се насища му, гладката кожа...; ала ще видите нейде накрая – край бряг, някой нов, неназован; разстроени – двамина – там; единственините, нас: ‘Mann gegen Mann!”… ... все по-надълбоко, навътре във сумрака леден на бурята; пò към сърцето далечно на хладното, тъмно море...; единият – първи; последен, пък – другият, втори... Водата загребва той жадно с горещите длани – железни и нежни – със нея се бори...; ... а цели светове загиват във копнежа ми...; но ще се видим пак – завинаги – на най-далечния и пуст харман: единствените двама – ний, неутешимите – ‘Mann gegen Mann!”